Отложено поставяне на имплант

По-предпочитан и сигурен избор е в случаи, в които имедиатното (незабавно) имплантиране е противопоказно заради риск за здравината и устойчивостта му и/или здравен риск за пациента. 

Отложено поставяне на имплант се извършва най-често при: 

• Зъби с периапикални изменения, упорити грануломи или кисти в костта;
• Зъби с напреднал пародонтален проблем и масивна бактериална инфекция;
• Значителна костна загуба и сериозна денивелация (неравност) в съседната кост и меки тъкани.

В тези случаи бързото поставяне крие опасност от инфектиране след поставяне на винт в костта.

Стандартно, след като проблемният зъб бъде внимателно отстранен, се осигурява време за заздравяване на мястото, на което е извършена екстракцията. Този период обикновено е между 2 и 3 месеца. През това време организмът извършва естествена костна регенерация, запълвайки кухината от бившия зъбен корен.

След като този период изтече, ние изследваме рентгенологично мястото (чрез 3D скенер), за да направим необходимите измервания и да планираме прецизно следващата стъпка.

Ако след изваждането на зъба се установи, че наличният костен обем е твърде малък, се налага допълнителна процедура по подготовка на мястото. При горната челюст в задните зони това често включва операция по синус лифт, а при по-тесни костни гребени - поставяне на костни присадки и бариерни мембрани.

Тези процедури стимулират допълнителната костна регенерация, за да се осигури необходимата дебелина и височина на костта, гарантиращи бъдещата механична стабилност на импланта.

Разликата се състои в поетапното изпълнение и по-голямата дигитална предвидимост. Протоколът за отложено имплантиране протича по следния начин:

1. Дигитално планиране - триизмерният дигитален рентгенов образ от скенера се наслагва по компютърен път с дигиталния файл от интраоралното сканиране; 
2. Хирургичен водач - на база на този модел се планира триизмерната позиция на импланта и се изработва индивидуален хирургичен водач за максимално точно поставяне; 
3. Остеоинтеграция - след като се извърши самото поставяне, имплантът се покрива с венец и се оставя на спокойствие за няколко месеца; 
4. Разкриване - за разлика от имедиатния протокол, тук след периода на остеоинтеграция се пристъпва към съвсем малка хирургична интервенция по разкриване на импланта, при която се поставя оформител на венеца, за да се изгради красив “профил на изникване”. 

Сред основните предимства на този метод е фактът, че той елиминира случайностите. Когато работим върху напълно оздравели тъкани, можем много по-точно да контролираме позицията на импланта и контура на меките тъкани.

Това осигурява безупречна механична стабилност и изключително естествен, дълготраен и предвидим краен естетичен резултат при финалното протезиране с коронка.

Ние винаги залагаме на сигурността, за да превърнем вашето отложено имплантиране в успешна и спокойна инвестиция в здравето на вашата усмивка.