Пародонтална хирургия

При наличие на по-напреднали костни дефекти около зъбите или вече съществуващи импланти, преминаваме към съвременна пародонтална хирургия. Причината е, че неинвазивения подход не спомага за заздравяването на образуваните пародонтални джобове. 

Пародонталната хирургия осигурява директен достъп до кореновите повърхности в зони, които са твърде дълбоки за стандартните инструменти. Целта е пълно отстраняване на подвенечния зъбен камък и инфектираната тъкан, за да се спре прогресиращото разклащане на зъбите и последвалата им загуба.

Най-подходящият подход за лечение чрез пародонтална хирургия се определя от дълбочината на костната загуба. Две са техниките, към които може да се пристъпи - регенеративни и резективни техники. 

Регенеративните техники се прилагат при вътрекостни дефекти - когато зъбът е загубил кост само от едната или двете си страни, но има запазени костни стени. В тези кухини се поставят висок клас биоматериали - костозаместващи присадки, растежни фактори и специални бариерни мембрани, които стимулират организма да изгради нова и здрава кост.

При хоризонтални костни загуби, където регенерацията е невъзможна, се прилагат т. нар. резективни техники. Тук се прави корекция на костни дефекти като се заглаждат острите костни ръбове се осъществява редукция на дълбочината на венечния джоб. По този начин се създава анатомия, която може да се почиства и поддържа лесно и у дома.

Процедурата се извършва под ефективна местна упойка и е напълно безболезнена. Самият оздравителен период след интервенцията преминава бързо, стига да се спазват инструкциите на лекаря.

Възможно е да усетите лек дискомфорт, умерена чувствителност на зъбите към температурни дразнители или дискретен оток през първите 48 часа след пародонтална хирургия. Тези симптоми са нормална реакция на организма и се овладяват напълно със стандартни болкоуспокояващи.

Зоната на операцията не трябва да се четка с обикновена четка за зъби през първите две седмици. Хигиената се поддържа чрез нежно жабурене със специализиран антисептичен разтвор.

Поставените шевове след интервенцията се отстраняват в денталната клиника след седмица-две. 

Основните рискове при пародонтална хирургия са свързани с леко отдръпване на венеца (рецесия) след оздравяването, което може визуално да удължи зъбите или да повиши тяхната временна чувствителност. Тези рискове се намаляват чрез използването на микрохирургични инструменти, силно увеличение с дентален микроскоп и изключително щадящи техники за шиене. 

Успехът от проведената пародонтална хирургия се оценява на база на строги клинични и рентгенологични критерии по време на контролните ни прегледи.

На третия и шестия месец се правят измервания на дълбочината на джобовете и отчитаме липсата на кървене при сондиране, което е най-сигурният знак, че активното възпаление е напълно овладяно. Тъканите стават плътни, розови и стегнати около зъба.

На шестия и дванадесетия месец се правят дигитални рентгенови снимки или 3D скенер. С тях се проследява как направената корекция на костни дефекти и приложените регенеративни техники са променили плътността на челюстта. Успехът е налице, когато видим новообразувана, добре минерализирана кост, която обгръща и стабилизира корените на зъбите.