Покриване на гингивална рецесия

Процедурата по покриване на гингивална рецесия се препоръчва, за да се елиминират редица негативни последици от оголването на зъбните шийки, сред които: 

• Поява на силна чувствителност - оголването на венеца го кара да реагира остро на топли, студени, сладки или кисели дразнители;
• Реален риск от увреждане на зъба и загубата му - кореновата повърхност е по-мека и е застрашена от по-лесно механично изтриване при миене, както и от бързо развитие на кариес по шийката и корена, затова трябва да се предприемат стъпки към защитата ѝ; 
• Естетичен дискомфорт - зъбите изглеждат неестествено дълги, а усмивката губи своя баланс.

Основната полза от лечението е дългосрочното запазване на зъба и функциите му, спирането на по-нататъшната загуба на тъкани и пълното възстановяване на комфорта на пациента. 

Изборът на хирургичен метод зависи изцяло от анатомичните особености на дефекта, наличието на съседен венец и индивидуалните характеристики на пациента. Определящи за избора са дебелината и качеството на тъканите - т.нар. биотип на венците. При пациенти с тънък биотип венците са по-склонни към отдръпване и изискват допълнително удебеляване.

Лечението на гингивалните рецесии без костна загуба около съответния зъб се извършва чрез аугментация (увеличаване) на меките тъкани. 

Тук има два подхода: 

• Коронарно преместен венец - ако в съседство има достатъчно количество здрава тъкан, венецът се освобождава леко и се приплъзва (премества) нагоре, за да покрие оголения корен; 
• Вземане на присадка от небце - когато тъканите около дефекта са твърде тънки или липсват, се налага вземането на собствена присадка от небце (трансплантат) и прецизното ѝ пришиване на мястото на отдръпнатия венец. Този метод е златен стандарт, тъй като променя тънкия биотип в плътен и изключително устойчив на бъдещи натоварвания.

Благодарение на съвременните методи за местна анестезия, самата интервенция е напълно безболезнена за пациента. Най-честото притеснение е свързано с донорната зона (небцето), откъдето се взема материалът.

В съвременната дентална медицина използваме микрохирургични техники за затваряне на небцето или поставяме специални защитни плаки, което намалява дискомфорта по време на хранене. 

Тъй като това е деликатна и прецизна хирургия, постоперативното поведение на пациента е от ключово значение за правилното оздравяване. Препоръките, които следва да се спазват, са: 

• Прием на мека, не много гореща и непикантна храна през първите 10-14 дни, като се дъвче от срещуположната страна; 
• Третираната зона не трябва да се докосва с четка за зъби или конец до свалянето на конците. Почистването се извършва единствено чрез внимателно жабурене със специализиран антисептичен разтвор;
• Пациентите следва да се въздържат от интензивни тренировки, вдигането на тежести и навеждането през първата седмица, за да се избегне рискът от кървене и разместване на присадката.

Постигането на съвършен и траен резултат зависи от професионалното изпълнение на процедурата в денталната клиника, използваната прецизна техника и спазването на инструкциите от страна на пациента. 

Важно значение имат редовните контролни прегледи, по време на които се следи процесът на прорастване на нови кръвоносни съдове в присадката. За дългосрочната стабилност на резултата е задължително пациентът да коригира вредните си навици, да преминава през редовно ортодонтско проследяване (ако причината е захапката) и да усвои щадяща и правилна техника за ежедневно почистване на зъбите.